Партиен дом


(сега Народно събрание 2)

бул.„княз Александър Дондуков“ 1, София

Партийният дом е основна сграда от архитектурния ансамбъл, който сме свикнали да наричаме „триъгълник на властта“. Самото му местоположение подчертава ролята на комунистическата партия в тоталитарната държава. Тук беше седалището на Центрлалния комитет на Българската комунистическа партия (ЦК на БКП), чиято ръководна роля в упавлението на страната бе изрично вписана в чл. 1 на комунистическата конституция от 1971 г.

ЦК е висш ръководен орган на Българската комунистическа партия, действащ между конгресите й, които се провеждаха на олимпийския принцип през 4 години.

От 40 души през 1946 г., до 1981 г. съставът на ЦК набъбна на 200 души. В него се включваха представители на всички социални групи, за да се подчертае единството на социалистическото общество. ЦК беше прледставителен орган, оперативните решения се вземаха от.нар. „Политбюро“ в състав от 10-12 души. Те заседаваха  няколко пъти в месеца и вземаха основните политически и кадрови решения в страната. 

Сградата е строена от 1948 до 1954 г. Простира се на 40 000 кв м площ, има 30 километра коридори. Архитектурата на сградата е с подчертано триумфално-тържествен и монументален характер, който величае и обезсмъртява българската комунистическа партия. Срещу нея трябваше да бъде построен Дворецът на републиката и триъгълникът на властта да стане четириъгълник. Поради липса на средства обаче вместо дворец, на неговото място до 1990 г. се извисяваше паметник на Ленин. Сега на негово място е паметникът „Света София.

На първия етаж на Партийния дом има две големи зали. В едната за 900 души, която се казваше „Георги Кирков“, компартията провеждаше конгресите си до 1981 г.

Сега залата се нарича  „Света София“ и след множество преустройства до 2020 г. се очаква там да се премести и пленарната зала на Народното събрание.

На върха на Партийния дом, върху пилона, на който днес се вее националният флаг на България, от 1954 до 1990 г. се извисяваше 3 метрова червена петолъчка. Тази петолъчка, по-точно упорития отказ на току-що преименованата в БСП компартия дая премахне, стана формален повод за запалването на Партийния дом на 26 август 1990 г.

След 15 години процес по Наказателно дело №53 срещу 38 обвиняеми за 40 изгорени помещения и 94 ограбени стаи в сграда, пълна с хора, причините за пожара и вновниците за него и до днес не са намерени. Филмът на Малина Петрова за подпалването на партийния дом „Приключено по давност“ (2008) можете да гледате тук, тук и тук.