Държавен съвет


(сега Президентство на Република България)

бул.„княз Александър Дондуков“ 2, София

Сегашната сграда на президентството е един от големите строежи на комунистическата власт, замислени след 9 септември 1944 г. На мястото, което сега наричаме Ларгото, или „триъгълник на властта“, се е намирал пасажът „Свети Никола“ – старият софийски битпазар. Бил е преход от бул. „Дондуков“ към „Мария Луиза“ и бившата улица „Търговска“, сега „Пиротска“.

Сградите в пасажа са напълно разрушени от англо-американските бомбардировки през 1944 г. Комунистическата власт планира сторителството на 7-8 монументални сгради: Министерски съвет, Партиен дом, непостроения 14-етажен Дом на съветите, вместо която издигнаха статуя на Ленин, ЦУМ, Операта… Строежът им започва  с постановление на Министерския съвет от ноември 1951 г. Тогава министър- председател е Вълко Червенков. Една от сградите в комплекса е Министерство на  електрификацията. В нея обаче се настанява Държавния съвет на Народна република България.


Държавният съвет е рожба е на концепция за единство на народа и властта, която замени разделението на властите при комунизма. Той е на върха на пирамидата от държавни органи. Слива  законодателни и изпълнително-разпоредителни правомощия. Така осъществява комунистическата концепция за „демократичен централизъм“.

Решението за създаване на Държавен съвет е взето на пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия през 1968 г.


За пръв път Държавен съвет е съставен на 8 юли 1971 г. след примането на новата, (Живковска) конституция и съставянето на парламент. Състои се от председател, първи заместник-председатели, заместник-председатели и членове. Членове на Държавния съвет на НРБ са всички членове и кандидат членове на Политбюро на ЦК на БКП и част от секретарите (заместник-председатели) на Постоянното присъствие на БЗНС.

Министерски съвет: постановление N 1407 от 20 ноември 1951

Държавният съвет на практика заменя Народното събрание, което не заседава постоянно. Издадените между две сесии на Народното събрание укази и решения от Държавния съвет, се утвърждават от Народното събрание на следващата му сесия. Във време на война Държавният съвет заменя парламента. Несменяем негов председател от юли 1971 г. до ноември 1989 г. е Тодор Живков.

Създаването на комунистическия Държавен съвет обаче не е прецедент в българската история. След като суспендира конституцията и въвежда режим на пълномощията през 1881 г., княз Алексдандър Батенберг създава Държавен съвет от 12 души, който бил най-висшият законодателен и изпълнителен орган в държавата.